Живея със семейството си в родителската къща, която наследих от майка ми. Въпреки че редовно ремонтирахме и поддържахме сградата, тя все пак остаря и загуби своята някогашна красота.
Направих малка цветна леха около къщата и зона за отдих. В градината беше приятно да се наслаждавам на свежия въздух и красивите цветове.
Известно време моята 30-годишна дъщеря и зет ми живееха с мен. Никога не съм имала нищо против, тъй като Антон помагаше по домакинството, а аз и Лидия се грижехме за внука.
Миналата година, обаче, младото семейство реши да вземе кредит за закупуване на апартамент. Научих за това последна, тъй като никой не се съветваше с мен.
Първоначално се зарадвах, че ще имаме тристаен апартамент в нова сграда със свеж ремонт в добър район. Реших, че няма смисъл да продавам селската къща, тъй като струва малко. По-добре да я превърна във вила за почивка през уикендите и летните ваканции.
Попитах дъщеря ми коя от стаите в апартамента ще бъде моя, но тя само се изненада и отговори:
– Мамо, каква стая? Не започвай. Трябва да разбираш, че няма достатъчно място за всички нас. Аз и Антон ще се настаняваме в спалнята, синът – в детската, а холът няма да се превръща в още една спалня.
Това отношение от страна на Лидия ме обиди. Реших да отида при съседката си, за да си изговоря и да потърся съвет. Заедно стигнахме до извода, че дъщеря ми не може да постъпва така с майка си. Вероятно й трябва време да помисли и да промени решението си. Но дори и три месеца след преместването тя обяви:
– Днес избирахме нов диван за хола. И имаме приятна изненада за теб, мамо. Купихме ти телевизор за подарък!
Но как техниката може да ме направи по-щастлива? Децата само обещаха, че ще ме посещават. Разбира се, тъй като внукът не винаги има с кого да остане.
Не разбирам защо децата постъпиха така с мен? Между нас никога не е имало неразбирателства или конфликти. Живеехме в мир и съгласие, а аз се стараех само да помагам и никога не изразявах никакви претенции. В тристайния апартамент щеше да има място за мен, ако имаше желание…
А как мислите, дъщеря ми ли е права?
Как бихте постъпили на нейно място?
За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!
