Детската травма може да бъде резултат от психологическо или физическо насилие, силен стрес или загуба на любим човек. Оказва съществено влияние върху формирането на личността, моделирането на поведението, отношението към себе си и към околните.
Последиците могат да преследват човек в продължение на много години и той може да не знае откъде са корените на проблемите му.
Как можете да разберете дали животът ви е управляван от неразрешена травма от детството и как можете да се отървете от нея?
Ето 7 признака, че сте белязани от травма от детството
Не можете да си спомните събития от детството си
Ако спомените ви от ранния живот са размити, фрагментирани и се появяват само като образи, свързани с конкретно емоционално събитие, много вероятно е да сте засегнати от психологическа травма от този забравен период.
Знаков е моментът, когато някой познат ви пита за събитие, на което сте присъствали, но не разбирате за какво иде реч. Понякога в такива ситуации се случва да не си спомняте една година или цялото си детство.
Вие сте в нездравословни връзки
Дете, което не получава любов и подкрепа в детството, което е свидетел или дори жертва на насилие в семейството, става възрастен с изкривени представи за взаимоотношенията.
Несъзнателно той възпроизвежда нездравословните модели на поведение, които е научил в семейството, защото му се струват нормални. В резултат на това такива хора често избират токсични партньори и толерират жестокост, ревност и манипулативни тенденции в името на любовта.
Мислите, че не заслужавате любов
Също така, хората с травма в детството могат да развият тревожен тип привързаност, при който или ще избягват напълно романтичните връзки, или ще изпаднат в зависимост и ще търсят пълно сливане с партньора си.
В първия случай страхът от отхвърляне е толкова голям, че човекът избягва обвързването и моментите на уязвимост с всички сили, дори ако наистина иска любовта на партньора си. Във втория случай същият страх ги кара да направят абсолютно всичко, за да задържат партньора си.
Хората с тревожен тип привързаност изискват внимание всяка секунда, ревниви са, контролират, винаги подлагат на съмнение чувствата на партньора си и го подозират в безразличие и небрежност.
Вие сте склонни да бъдете пасивно агресивни
Ако едно дете е отгледано в среда, в която възрастните постоянно показват гняв към него или един към друг, в зряла възраст то може да продължи да се страхува от тези емоции и да си забрани да ги показва открито.
Това може да се случи и защото родителите предават на детето идеята, че неговите емоции и нужди нямат значение, че то няма право да се ядосва пред възрастни и т.н. В резултат на това човекът не придобива опит за директно изразяване на чувствата си и продължава да ги потиска в зряла възраст.
Имате ниско самочувствие
Като деца родителите трябва да ни учат всички да обичаме и приемаме себе си. Ако родителите не предложат безусловна любов на детето и не му предадат идеята, че то може да бъде прието само ако отговаря на идеален образ, тогава то няма да има шанса да развие силно самочувствие.
Вие сте склонни да бъдете емоционално нестабилни
Детската травма често води до смущения в емоционалната сфера, което прави човек импулсивен, склонен към внезапни промени в настроението и неоправдани изблици на гняв.
Имате трудности в самодефинирането
Не разбирате себе си. Процесът на самоидентификация е сложен сам по себе си, но когато се повлияе от последствията от травмата в детството, става още по-сложен. Повечето хора се определят чрез социални роли: по професия, място в семейството, вяра (учител, майка, християнин).
Но това са само социални статуси. Истинското себеразбиране идва, когато отговаряте на въпроси за вашите стремежи и ценности, за това какво искате от живота, за чертите на характера ви.
Травмата от детството често пречи на човек да види себе си и да стане автор на собствения си живот.
Ако отговаряте на повечето от описанията по-горе, може да сте преживели събития като дете, които все още ви засягат сега. За да избегнете влиянието на травмата, тя трябва да бъде обсъдена.
Най-лесно е това да стане с помощта на психотерапевт. Решението за тази стъпка е трудно, но животът с такова бреме не става по-лесен. Въпреки това, можете да започнете лечебния процес, като осъзнаете няколко неща:
Ти не си виновен за нищо. Ако сте преживели или сте били свидетел на домашно насилие, виновен е насилникът.
Не си сам. Може да изглежда, че неприятностите се случват само на вас, но не е така. За съжаление, много хора са подложени на насилие. Те могат да ви разберат и подкрепят.
Можете да поискате помощ. Мълчанието, което забулява травмата, не прави нищо, за да я преодолее. Опитайте се да споделите преживяванията си с хора, на които имате доверие и ще се почувствате много по-лесно (може би не веднага).
Не забравяйте, че вие сте най-важното нещо, което имате. Грижете се за себе си, своето психическо и физическо здраве и емоционалното си благополучие.
За още полезни съвети, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!
