Бях в брак със съпруга си пет години – в началото всичко изглеждаше като истинска приказка, но с всяка изминала година нашите отношения се влошаваха, а последната година беше истинско изпитание за мен.
Понякога ми се струваше, че съпругът ми е съвсем различен човек: недоволството му от всичко, което правех, постоянните му изисквания и липсата на уважение или романтика. За Петър нежните прегръдки и целувки бяха излишни, той винаги казваше, че истинският мъж не се занимава с такива „глупости“. Всеки ден с него ставаше все по-непоносим, но аз търпях, защото го обичах. В общи линии, такъв беше моят семеен живот.
Един ден се почувствах много зле, така че се прибрах от работа по-рано. Петър беше много изненадан, когато ме видя на прага, а след това ясно изрази недоволството си.
-Скъпи, много ме боли главата, можеш ли да ми направиш чай с лимон, ще ти бъда много благодарна, – поисках тихо. Той отиде в кухнята и пусна чайника. Излязох от банята и легнах. След половин час Петър започна да се отдалечава някъде.
-Слънце, къде е моят чай? – попитах.
-Не можеш ли сама да си направиш? Чайникът отдавна завря, аз също съм уморен от работа, – поведението му не ме учуди, нито ме обиди, защото вече свикнах. Така заспах, но след известно време съпругът ми ме събуди с разговор в антрето. Той говореше:
-Коте, днес няма да стане, тя вече е вкъщи. През уикенда ще се скараме – ще ходим на вилата!
Не разбрах с кого говори. През цепнатината на вратата видях как Петър стои пред отворената входна врата, а на стълбището имаше висока брюнетка в стегната мини пола. Видях ги да се целуват. Бях шокирана, но точно в този момент започнах да получавам отговори на всичките си въпроси. Ето защо Тарас толкова често закъсняваше на работа, посещаваше майка си почти всеки уикенд, въпреки че не беше правил това преди. И също така има странно отчуждение от мен, грубост – той просто не се интересуваше от нашите отношения.
Все още не се чувствах добре, така че не вдигнах скандал, просто се върнах в леглото. Останах будна цяла нощ, мислейки за живота си, къде сгреших? Вероятно преди пет години, когато се омъжи за Петър. Съпругът ми ме събуди сутринта:
-Стани, колко време можеш да спиш? Гладен съм, кой ще сготви закуска? – каза той.
-Не съм гладна, има храна в хладилника, а ти имаш две ръце. Можеш да си приготвиш сам закуска! – отговорих и впечатлих Петър с тези думи, той никога не беше чувал такова нещо от мен.
Разбира се, той не приготви нищо, мълчаливо се отдалечи и отиде на работа. Извиних се на шефа и поканих майстор да смени бравата на вратата. Апартаментът принадлежеше на мен, така че започнах своя хитър план. Тогава събрах всички вещи на мъжа ми и ги сложих в коридора, даже и телевизора, който той купи, сложих.
Вечерта мъжът ми дойде и му казах, че подавам молба за развод. Казах му да си взема нещата и да напусне апартамента. Първоначално той беше много изненадан, а след това каза: “Ще съжаляваш за решението си, просто не знаеш какво губиш!”.
Беше ми много смешно. Най-накрая си поех дълбоко въздух, когато получих официален развод. Колко съм щастлива сега, сякаш съм отхвърлила тежко бреме. Не беше необходимо да търпи презрителното отношение на мъжа толкова дълго.
Вярват ли, че жените имат безкрайно търпение?
За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!
