Веднъж в апартамента на млада жена цъфна кактус. В продължение на 4 години той стои на перваза на прозореца и никога не цъфти, но след това изненада жената, което направи деня й по-добър.
По-късно, тъй като си мислеше за цъфналия кактус, тя случайно стъпи крака на мъж в метрото. На забележката му тя не отвърна ядосано, както правеше обикновено с обидено изражение, а се усмихна и каза: „Не ми се сърдете, моля, няма какво да се сдържам, ако искате, настъпете ме и крака ти, и ние ще бъдем едно на едно.
Човекът реши да не казва нищо повече. След това слезе на спирката си и като си купи вестник, вместо да се държи злобно с продавачката, която му даде грешната ресто, каза: „Няма нищо, смятай пак, и мен не ме бива сутрешната математика“. След което продължи пътя си.
Продавачката, доволна от добрия отговор, подари две списания безплатно на един пенсионер – редовен клиент, който много обичаше да чете, но всеки ден си купуваше само най-евтиния вестник.
Доволният старец се прибрал и като срещнал съседката над него, спрял ежедневните си наблюдения за “детето, което тропа като слон из апартамента и не му дава да си почине”, а я погледнал и казал:
„Дъщеря ви стана много красива. Не мога да реша на кого прилича повече, на вас или на баща си, но със сигурност ще бъде красавица.
Съседката отишла на работа (беше секретарка на лекар) и не се сърди на възрастна жена, която си записа час при лекаря за вчера, а дойде днес, но каза: “Нищо не е, не се притеснявай, аз понякога също ще го забравя. Чакай малко, ще попитам доктора дали може да те приеме.”
Пристигналата на консултацията възрастна жена не поиска да й предпишат чудотворно лекарство, което да я излекува мигновено, като се закани да се жалва до всички институции, чак до Европейския съд по правата на човека, а въздъхна и каза:
— Вече не съм на себе си, извинете ме, докторе, че идвам и ви измъчвам толкова често, разбирам, че старостта не се лекува.
И докторът, връщайки се вечерта у дома, внезапно си спомни за старата жена. Смяташе, че животът е много кратък и че ни подминава.
И така, поддавайки се на неочакван импулс, той спря в най-близкия супермаркет, купи си букет цветя и торта, след което тръгна в съвсем друга посока. Спря пред един блок, качи се на третия етаж и почука на вратата.
– Седях и си мислех така, защо се караме като деца? Животът е толкова кратък. Може ли да вляза?
– Разбира се, влезте – отговори жената. Много съм щастлива. Днес се събудих, погледнах през прозореца и кактусът ми беше цъфнал. Вижте колко е красиво?
Ето как действа Законът на бумеранга в живота ни. Когато сме щастливи и позитивни, ние привличаме само хубави неща в живота си и освен това предаваме позитивността си на хората около нас.
За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!
