Не, не си измислям. Наистина намерих бельото на майка ми в джоба на годеника си. Това се случи вечерта, когато той пренощува у нас. Но майка ми не беше изцяло виновна за случилото се…
Бях само на две, когато баща ми ни напусна. Той просто се измори да се грижи за нас и реши, че сме му в тежест. Намери си млада жена и изчезна от живота ни.
Оттогава насетне майка ми не можеше да се довери на нито един мъж. След развода никога повече не излезе с някого. А когато пораснах, започна да „тества“ всички мои приятели.
Разбирах, че иска да ме предпази от грешни избори, но не осъзнаваше, че така унищожава живота ми…
Според нея нито един от мъжете, които избирах, не заслужаваше доверието ми. Всички, един по един, не издържаха на нейните изпитания. Това само затвърждаваше убеждението ѝ, че всички мъже са като баща ми – неверници и лицемери.
Чувствах се ужасно, когато научавах истината за поредния ми провален избор. В един момент дори си обещах, че никога повече няма да се доверя на мъж.
Но после срещнах Борис.
Не знам защо, но още от първия миг нещо ми подсказа, че той е различен. И колкото повече време прекарвахме заедно, толкова по-сигурна бях, че той е моят човек.
След дълго колебание реших да го запозная с майка ми. Поканих го на вечеря. Когато ѝ казах: „Мамо, това е Борис. Вече излизаме от известно време и мислим за брак“, тя го изгледа с подозрение, въпреки че той ѝ се усмихна любезно и каза: „Много се радвам, че най-накрая се запознаваме, госпожо Милева. Галя постоянно говори за вас.“
Тя отвърна хладно: „Приятно ми е, Борис. Радвам се, че дъщеря ми е щастлива. Но що се отнася до брака – ще видим.“
О, не… Не можех да повярвам. Ще го подложи на същите глупави тестове!
Опитах се да ѝ обясня, че той не е като другите, но тя само ми каза да седнем на масата. И така, както си знаех, тя наистина го тества отново тази вечер. Скришом подслушах разговора им през затворената врата.
„Наистина ли харесваш дъщеря ми, Борис? Или повече се интересуваш от мен?“ – попита го тя с онзи ледено спокоен, но настойчив глас.
„Моля ви, госпожо Милева, запазете добрия тон. Не съм такъв човек!“ – отсече той и излезе от стаята.
Не можех да повярвам! За първи път някой не се поддаде. Той беше първият, който премина нейното „изпитание“. И въпреки това тя не му повярва.
На следващата вечер Борис трябваше да замине в командировка. Щеше да го няма цял месец, затова го поканих да преспи у нас. Първоначално се колебаеше, но го убедих.
По-късно, докато събирах дрехите за пране, попаднах на якето му. Почувствах нещо странно в джоба и го проверих.
Не можех да повярвам на очите си…
В джоба му намерих… бельото на майка ми. Замая ми се главата, в стомаха ми се надигна вълна от отвращение, а ръцете ми започнаха да треперят. Какво, по дяволите, правеше това там? Как можеше Борис да ми го причини?
Без да се замисля, изтичах към стаята на майка ми… и точно там, пред очите ми, го видях – Борис стоеше вътре. Напълно вцепенена, извиках:
„Какво, по дяволите, правиш тук?! Не мога да повярвам, че си като всички останали!“
Майка ми веднага дотича. „Какво се случва? Какво става?!“
Обърнах се към Борис с ярост в гласа си:
„Ще ѝ кажеш ли какво направи, или аз да ѝ кажа?“
„Госпожо Милева, кълна се… не знам как се е озовало… Аз не съм го… Това е недоразумение!“ – заекна той объркано, с бледо лице.
Майка ми не го изслуша. Очите ѝ мятаха мълнии. „Веднага напусни къщата ми! И не смей повече да се доближаваш до дъщеря ми!“
Тази вечер сякаш целият ми свят рухна. Обичах Борис. Наистина. И въпреки всичко, част от мен искаше да му повярва. Но онова, което бях видяла, беше неопровержимо… нали?
Преживях седмици на съмнения и самоунищожителни мисли. Реших, че ще го потърся, ще говоря с него. Исках да чуя обяснение. Но майка ми ме спря:
„Не бъди глупачка, Галя! Той е точно като баща ти – прикрит и подъл! Не му вярвай!“
Но съдбата, както винаги, имаше свои планове.
Месец по-късно майка ми отиде на фирмено парти в хотел. И кого, мислите, видяла зад бара? Борис. Но той не беше сам. Млада жена флиртуваше с него и му казваше:
„Много ми харесваш, Борис… може ли да се видим утре?“
Майка ми затаила дъх, очаквайки реакцията му. А той…
„Съжалявам, но сърцето ми е заето“ – отговорил хладно и се отдръпнал.
Шокирана от честността му, тя го доближила и тихо го попитала:
„Още ли обичаш Галя?“
Борис се обърнал рязко, лицето му почервеняло. „Какво правите тук? Не ви ли стига, че съсипахте два живота?“
В този момент майка ми осъзнала… не всички мъже са като баща ми. Не всички са лъжци. И че е сгрешила.
Когато се прибра вкъщи, ме погледна с влажни очи и каза:
„Галя… всичко, което стана онази нощ, беше моя вина. Исках да те предпазя, но прекрачих границата. Сама сложих бельото в джоба му. Той не е виновен. Той е добър.“
Почувствах се предадена – не от Борис, а от нея. Сълзите сами потекоха по лицето ми.
„Защо, мамо? Как можа да направиш това? Как да поправя нещо толкова… жестоко?“
А тя ме прегърна и прошепна:
„Аз ще оправя всичко. Аз ще му кажа истината.“
Още същата вечер майка ми ме взе за ръка и ме закара до дома на Борис. Помоли ме да ѝ дам възможност да говори първа. Когато той отвори вратата и ни видя двете, очите му се присвиха – беше наранен, гневен… и напълно неспокоен.
Майка ми заговори първа, тихо, почти прошепнато:
„Борис… вината беше моя. Исках да те тествам. Да докажа, че не си за дъщеря ми. Направих нещо ужасно. Сложих бельото си в джоба ти, без да забележиш. И… после те обвиних. Ти си невинен. Галя заслужава истинска любов. А ти ѝ я даде.“
Борис замълча. Погледна ме. В очите му вече нямаше гняв – само тъга. После се обърна към майка ми:
„Не знам дали мога да забравя онова, което се случи. Но ви прощавам. За Галя.“
Тогава се обърна към мен и тихо каза:
„А ти… все още ли ме обичаш?“
Не можех да отговоря с думи. Само се втурнах и го прегърнах с всичката си сила.
„Винаги съм те обичала. Никога не съм спряла.“
Майка ми ни наблюдаваше с насълзени очи.
„Прощаваш ли ми, дъще?“ – попита тя, свита, като дете, направило пакост.
„Обичам те, мамо. Винаги съм знаела, че действаш от любов… макар понякога да го правиш по странен начин.“
Борис се усмихна за първи път от месеци. „Галя е късметлийка да има такава майка… малко луда, но всеотдайна.“
След този ден всичко започна да се подрежда. Два месеца по-късно се оженихме. А на сватбата ни, между наздравици и танци, майка ми се запозна с чичото на Борис – вдовец с топло сърце и ведра усмивка.
И така, от едно безумие се роди не просто прошка, а две нови семейства.
