Начало Начин на живот Беше ме срам пред родителите на зет ми, затова дадох пари на...

Беше ме срам пред родителите на зет ми, затова дадох пари на дъщеря си. Дадох й пенсионната си карта, но сега не знам какво да правя

1956
Беше ме срам пред родителите на зет ми, затова дадох пари на дъщеря си

Цял живот работих, за да дам на децата си само най-доброто. Сама отгледах трите си деца, сега те вече са пораснали и ми подариха прекрасни внуци. Всички живеят отделно. Синовете ми след университета заминаха в чужбина и си купиха апартаменти, а дъщеря ми след като се омъжи, отиде да живее със съпруга си при неговите родители.

Дъщеря ми завърши училище и планираше да влезе в университета. Не успя на встъпителните изпити и решихме да изчакаме още една година, за да се подготви по-добре. Професионалното училище категорично не я устройваше. Годината мина напразно. Отказа се да кандидатства отново.

Когато внука ми беше две години, предложих на дъщеря си да учи за шивачка, за да има професия. Тя каза, че няма да дава детето на детска градина до тригодишна възраст. След това се роди вторият ми внук и всичко приключи. Дъщеря ми не бързаше да търси работа, въпреки че децата пораснаха, а по-големият внук тръгна на училище.

Помагах и с пари, защото започнаха конфликти. Свекървата й упрекваше, че не работи и седи на готово. Беше ми срам от родителите на зет ми, затова й давах пари. Излязох в пенсия преди три години. Дадох на дъщеря си пенсионната си карта, за да използва парите. Тя ме увери, че ще я върне след месец, защото вече търси работа – стара приятелка я взема в офиса си.

Зарадвах се, но напразно. Дъщеря ми отказа да работи като почистваща, а друго не може. Въпреки че заплатата беше нормална. Синовете ми настояват да напусна работа и да живея на пенсия, като те ще ми помагат. Но не мога да напусна и да остана без пари. Те не знаят, че пенсията ми от три години е при дъщеря ми. Тя отказва да върне пенсионната карта. Казва, че парите отиват за внуците ми. А ако ми е за 500 лева за тях, тогава тя няма да ми позволи да ги виждам.

Не знам какво да правя. Страх ме е, че синовете ми ще разберат за всичко и със сигурност ще прекратят общуването си с нея, а може би и с мен. Не искам това: каквато и да е тя, тя е моя дъщеря и я обичам.

През всичките тези години не можах да подаря нищо на децата им, освен евтини играчки. Всичко харча за дъщеря си. Така се оказах заложник на собствената си доброта. Може би не съм възпитала правилно дъщеря си, пропуснала съм нещо и сега трябва да плащам за това. Как да изляза от тази ситуация?

За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!