Някои хора на по-напреднала възраст казват, че съжаляват за начина, по който са прекарали живота си като млади. Те смятат, че могат да го преживеят по-изпълнено, но вместо това са го пропиляли за безполезни неща.
Те сега търсят от своите деца да не повтарят грешките им.
Поради това аз реших да променя този модел и да живея за себе си поне в напреднала възраст. Вече съм на осемдесет години, но здравето ми позволява да водя свободен живот.
Прекарах целия си живот, живейки за другите – за моя мъж, за моите деца. Сега е време да живея за себе си.
Могат да ме критикуват за моите действия, колкото си искат, но не ме интересува. Аз съдя своите деца за апартамента и спрях да имам контакт с тях за известно време.
Усещам отрицателното им отношение към мен. Те започнаха да се отнасят към моя апартамент като към своя собствен. Моят син настани сина си и неговата съпруга без да ме попита за мнението ми. Неговите думи бяха: “Потърпи малко, бабо, колко ти остава?” Имам усещането, че съм се събудила от сън. Изпълнила съм всичките си задължения.
Децата бяха изненадани, когато изгоних внука си и смених ключалките. Започнаха да искат част от моя дом за себе си. Собственият ми син искаше да продаде апартамента и да даде парите на сина си.
Благодарение на моя мъж, децата нямат никакво право върху моята собственост. Разбира се, ще оставя всичко на тях, но не сега.
Поне в последния етап от живота си искам да се почувствам напълно свободна. Не искам да завися от никого, не искам да се отчитам или да мисля, че дължа нещо на някого.
Не, моето единствено желание е да дишам свободно. Съгласни ли сте с мен? Какво е вашето мнение?
За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!
