Начало Начин на живот Не мога да простя за думите, които изрекох на майката си…

Не мога да простя за думите, които изрекох на майката си…

443

Всяка вечер майка ми влизаше в стаята ми, навеждаше​ се и ме целуваше по челото, отместваше косата ми от лицето ми с ръка, галеше‍ я‍ и заминаше. Дори когато пораснах, тя⁣ продължи да прави същото.

Един ден, след ‌като майка ми погали лицето ми, ръцете й ми се сториха твърди и груби. Не устоях и казах на висок глас: “Не прави това отново,⁢ ръцете ти са много груби”.

Тя не каза нито една дума. Тихо излезе от стаята и затвори вратата.

Този ден заспах ‌в обятията на майка си, държейки нейните грижовни ръце. Усещането за вина, което носех в себе си толкова много години, най-накрая⁢ изчезна.

Минаха много ​години от този ‌ден. Сега аз сама имам ⁣дете. Майка ми, която е на 70 години, продължава да ми помага и да прави много за мен, както ​и преди.

Понякога оставам да пренощувам в къщата на ⁢майка ми. Всеки път, ⁣когато⁣ положа главата си на възглавницата, си спомням за деня, в ‍който я нараних.

Наскоро майка ми имаше рожден ден. Останах да преспя в нейния дом. Изведнъж тя неочаквано влезе в стаята, целуна лицето ми и‍ подреди косата ми.

Хванах ръката й​ и⁤ започнах да плача. Казах й, че много съжалявам ‍за ⁤станалото преди години, а майка ми дори не си спомняше за това.