Вероятно всеки е забелязал, че добрите хора не се оценяват както трябва. По-скоро те се оценяват само докато са полезни и човек има полза от тях.
Това не означава, че ако си добър, трябва да станеш лош. В това има мъдрост: да живееш с вълци означава да виеш като вълк. За да живее комфортно, добрият човек трябва да следва външния вид, който другите хора също следват, но да остане истински вътрешно. С други думи, да си добър актьор и просто да играеш роля.
Защото сред лошите хора да си добър и да показваш добротата си е опасно. Те няма да разберат и оценят добротата, но ще се възползват от нея. Цветята трябва да се дават на тези, които са способни да ги оценят – иначе просто ще ги изхвърлят.
За съжаление добрите хора не винаги разбират тази истина или гордостта им не им позволява да я видят. Продължавайте да бъдете благородни пред лицето на грубостта или помагайте на хора, които не знаят как да я оценят.
Мисля, че основната причина за този парадокс е самото общество. Обществото е изградено погрешно и грешните хора управляват.
Сега ще ви разкажа една притча по този въпрос:
Веднъж императорът на Китай се замислил как да подобри съдебната система и стигнал до извода, че трябва да направи най-мъдрия човек в страната съдия. Той смяташе, че най-мъдрият човек в своето царство е Лао-дзъ.
Така императорът заповядал да доведат Лао-дзъ в двореца. След като се представи, императорът се обърна към него със следните думи:
– Смятам те за най-мъдрия човек в моето кралство, затова искам да заемеш поста на главен съдия.
Лао-дзъ се засмя на тези думи и отговори:
– Правите голяма грешка. Няма да издържиш и ден в тази позиция, изобщо няма да ти хареса как виждам нещата.
Императорът бил изненадан от странния отговор на Лао-дзъ, тъй като очаквал мъдрецът да му благодари за оказаната чест. Но Лао-дзъ отказа да обясни причината за своето мнение, като каза, че императорът сам ще се увери.
Първият случай, който Лао-дзъ трябваше да разгледа, включваше грабежа на един от най-богатите хора в страната, близък приятел на императора. Така че императорът имаше големи надежди, че Лао-дзъ ще накаже крадеца правилно.
Но когато Лао-дзъ обяви присъдата си, всички бяха изненадани. Присъдата беше следната:
– И крадецът, и този богаташ трябва да бъдат затворени за няколко месеца.
– Но защо ме вкарвате в затвора? – възкликнал изненадан богаташът.
– Всъщност щях да затворя само теб в затвора, а крадецът щеше да бъде освободен – отвърна Лао-дзъ. – Има ясна причина за това. Тази огромна сума пари, която имате сега, не се е появила от нищото. Вие експлоатирахте много хора и се възползвахте от тях и това ги накара да крадат, за да си изкарват прехраната. Цялата тази верига от събития започна с теб, ти първи сгреши.
Богаташът не можа да отговори на тези думи, защото знаеше, че те представляват чистата истина. След процеса той поиска спешна среща с императора, на когото каза:
– Вие назначихте много опасен човек за съдия. Давате ли си сметка какво ще се случи, ако той продължи на тази позиция? Следващия път ще те осъди, защото ти управляваш цялата система.
Тогава императорът си спомнил предупреждението на Лао-дзъ и сега разбрал същността му. Той повика мъдреца пред себе си и каза:
– Ще трябва да ви освободя от длъжността, която заемате. Съжалявам, че ви погълнах времето.
– Още първия път ти казах, че не съм подходящ за това – каза Лао-дзъ. – За да управлявате грешно общество, ви трябват грешните хора и аз не съм един от тях.
