Цял живот със съпруга ми живяхме под наем. Когато синът завърши училище, най-накрая си купихме собствен дом. Беше едностаен апартамент със стари ремонти, но в добър район на града. Нашият син вече е на 28 години и през цялото това време подобрявахме дома си. Не можехме да си позволим да направим шикозен ремонт веднага, затова спестявахме от всяка заплата – после ще сменим дограмата, ще купим нов хладилник, ще пребоядисаме тапетите. Като цяло вложихме цялата си сила и душа в този апартамент.
Но сега имаме друг проблем – синът ни е на 28 години и все още живее с нас. Не е женен. Той ни обвинява за това, защото не сме му дали нормален дом. Честно казано, не разбирам подобни твърдения. И родителите ни нищо не ни дадоха, всичко си правехме сами.
Синът работи, но печели малко, достатъчно е само за прехрана, невъзможно е да се отложи. Ние също нямаме спестявания, въпреки че цял живот сме работили. Съпругът ми е учител, а аз съм библиотекарка. Тази година, негов бивш съученик му предложил да отиде с него в Чехия. Много от приятелите на сина ми заминаха да работят в чужбина. Някои вече са спечелили пари за апартаменти. Този приятел отива за трети път. Синът отказал.
Не мога да го накарам, но все пак се възмутих и казах, че е време да пораснем и да не чакаме да си отидем, за да вземе този апартамент. Синът беше обиден, сега напълно игнорира мен и съпруга ми.
Майка ми живее на село. Къщата не е лоша, но там няма работа. Но синът ми вече неведнъж намекна, че трябва да напуснем и да живеем там, освобождавайки апартамента си за него.
Не знам как да живея, ръцете ми са долу. Синът създава такава среда, че ние не издържаме и си тръгваме. Но не го смятам за честно и правилно – той може и трябва да се грижи за себе си, а не да мързелува и да живее за наша сметка. Греша ли?
За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!
