Не мога да забравя този момент. Стоях пред ресторанта с малка торбичка от магазина, тръгнал към вкъщи, когато ги видях. Беше случайно – не трябваше да съм там, но бях. Дъщеря ми седеше на маса до прозореца, сияеща, с ръка върху корема си. А срещу нея, ухилен и спокоен, беше Деян – най-добрият ми приятел от повече от 20 години.
Замръзнах на място. Първата ми мисъл беше, че нещо не е наред. Бях се подготвил да вляза вътре и да ги попитам какво, по дяволите, става, но краката ми отказаха. Останах отвън, скрит зад една колона, и ги наблюдавах.
Дъщеря ми, Катя, беше на 25 – млада, красива, умна. Неотдавна ми беше съобщила новината за бременността си, но отказа да сподели кой е бащата. „Не е моментът“, беше казала, а аз, като човек, който винаги е уважавал личното пространство, не настоях. Но сега разбирах.
С Деян бяхме като братя. Запознахме се, когато бяхме млади, а през годините минахме през всичко – хубави моменти, трудности, семейни празници. Той беше до мен, когато жена ми почина, и аз му бях опора, когато бракът му се разпадна. Но никога, никога не бих предположил, че той ще се замеси с дъщеря ми.
Те изглеждаха спокойни, сякаш бяха свикнали да са заедно. Деян я гледаше с онзи топъл поглед, който познавах добре – гледаше я така, както човек гледа някого, когото обича.
Върнах се вкъщи с главата, пълна с мисли. Цяла нощ не спах. В един момент се ядосвах – как можа да направи това? В друг момент се обвинявах – къде съм сгрешил, за да се случи това?
На следващия ден реших да говоря с него. Обадих му се и му казах, че трябва да се видим. Срещнахме се в парка, където толкова често бяхме разговаряли за живота. Този път беше различно – усещаше напрежението ми, но не каза нищо.
Попитах го направо – какво става между него и дъщеря ми. Той не отрече. Обясни ми, че всичко е започнало след като Катя завърши университета. Те се сближили, докато ми помагали с някои лични проблеми. Заявил ѝ, че отношенията им ще бъдат сложни заради разликата във възрастта и приятелството ни, но тя настояла, че това не я интересува.
Той говореше спокойно, но думите му ме разкъсваха. Обичал я. И бил готов да поеме отговорност за детето.
Почувствах, че земята се отваря под краката ми. Това беше моето дете, моят приятел – двама от най-близките хора в живота ми. Какво трябваше да направя? Да ги прогоня? Да ги обвиня? Или да приема ситуацията такава, каквато беше?
Отне ми време. Няколко дни не говорих нито с него, нито с Катя. Трябваше да подредя мислите си. Спомнях си как съм ги възпитавал – Катя с нейната сила и независимост, а Деян с неговата лоялност и доброта. Макар и трудно, осъзнах, че нямаше предателство, нямаше измама. Имаше любов – необичайна, странна за мен, но истинска.
Събрах сили и ги поканих на вечеря. На масата казах това, което тежеше в сърцето ми: че не разбирам, но ще се опитам да приема. И ако са щастливи заедно, тогава ще направя всичко възможно да бъда част от техния живот.
Сега, няколко месеца по-късно, съм на път да стана дядо. Все още има моменти, когато ми е трудно да свикна, но едно нещо е сигурно – искам дъщеря ми да бъде обичана и подкрепяна. А ако Деян е този, който ще го направи, тогава ще оставя предразсъдъците си зад гърба.
