Всичко започна преди около месец. Беше тихо, почти полунощ, когато телефонът ми иззвъня за първи път. Номерът беше непознат, с неразпознаваем код, който не свързвах с никоя държава. Оставих го да звъни. “Сигурно е грешка,” помислих си.
Но на следващата вечер, точно по същото време, телефонът отново звънеше. Номерът беше същият. Погледнах го за няколко секунди, докато дисплеят светеше, но не посмях да вдигна. Чувството беше странно – смесица от любопитство и лек страх.
С всяка следваща нощ ставах все по-неспокоен. Опитах се да игнорирам обажданията, но те не спираха. Вече дори не можех да заспя – седях буден и гледах телефона, знаейки, че точно в 23:58 отново ще звънне.
Една вечер не издържах и натиснах зеления бутон. Мълчах, очаквайки някой да проговори. От другата страна се чуваше само шум, сякаш от вятър или далечен шум на радио. Казах “ало” няколко пъти, но никой не отговори. Тишината беше толкова тежка, че ме накара да затворя.
Това ме накара да се замисля дали всичко това не е шега или някакъв автоматизиран бот. На следващата сутрин проверих в интернет за подобни случаи. Попаднах на истории за измами, за странни номера, които точат информация, и дори за неща, които звучаха като извадени от филм на ужасите.
Седмица по-късно обаче обажданията спряха. Помислих си, че всичко е приключило, докато не открих бележка, залепена на вратата ми. Беше ръкописна, написана с разкривен почерк: “Той знае.”
Сърцето ми подскочи. Кой знае? И за какво? Опитах се да не мисля за това, но следващата нощ телефонът отново звънна. Този път отговорих веднага. Гласът от другата страна беше дрезгав, сякаш човекът говореше през нещо метално. “Не трябваше да отваряш онзи имейл,” каза. И връзката прекъсна.
Не можех да повярвам на ушите си. Точно преди месец, по случайност, бях получил странен имейл. Отворих го, защото изглеждаше като съобщение за колет, който очаквах. Нищо не се случи тогава, но сега се чудех дали има връзка.
Свързах се с IT специалист, който ми обясни, че е възможно компютърът ми да е бил хакнат. Той откри подозрителна програма, която следи информацията ми, но най-страшното беше, че моят телефон също е бил засегнат. Номерът, който ми звънеше, не беше истински – той беше генериран от тази програма.
Това не обясняваше всичко, но ми беше достатъчно, за да взема мерки. Преинсталирах всичките си устройства, смених паролите си и направих всичко възможно да се защитя. Но чувството на страх остана. Който и да стоеше зад това, знаеше твърде много за мен.
Днес обажданията вече са спрели. Бележки на вратата не се появяват. Но всяка нощ, когато часовникът покаже 23:58, поглеждам телефона си. И въпреки че няма обаждания, не мога да се освободя от усещането, че някой все още наблюдава.
