Казвам се Зоя и живея в малък град. Всичко започна, когато Ирина и Георги се преместиха в съседство. В началото изглеждаха мили, но нещо в тяхното поведение ме караше да се чувствам неспокойна. Още при първата ни среща Ирина спомена, че са много загрижени за сигурността си, което ми се стори странно.
Седмица след тяхното пристигане, докато се наслаждавах на следобед в градината си, забелязах малка черна камера под стрехите на тяхната къща, насочена право към моя двор. В същия момент кръвта ми замръзна. Облякох се бързо и отидох до тяхната врата. Георги отвори и изглеждаше раздразнен, когато му зададох въпроса защо имат камера, насочена към двора ми. Той ми обясни, че е за сигурност, за да не се изкачва никой по оградата. Ирина се присъедини към разговора и студено потвърди, че имат право да защитават имуществото си. Оставих ги ядосана и започнах да обмислям как да се справя с тази ситуация.
Реших, че не искам да се занимавам със съдебни дела, затова се обадих на приятелите си – Самуил, Михаил и Христина. Идеята ми беше да направим малко “представление”, което да накара съседите да разберат, че не трябва да шпионират. След няколко дни планиране, всички бяхме готови за нашето “представление”. Облякохме се в най-лудите костюми и започнахме парти в двора ми, точно пред камерата.
Михаил, нашият експерт по специални ефекти, и Христина, която обожава костюми, се включиха активно. Всички започнахме да играем различни сцени, които изглеждаха като истински криминални действия. Самуил изигра жертвата, “убита” с нож, облят с кетчуп. В този момент чухме сирени. Всички бързо се прибрахме, почистихме и сменихме дрехите си. Когато полицията дойде, обясних, че сме правили импровизационно представление и че съседите ни са ни шпионирали. Офицерът остана шокиран и обеща да провери съседите.
По-късно видях как полицията разговаря с Ирина и Георги и конфискува оборудването им. Бяха обвинени в незаконно наблюдение. Аз, от своя страна, бях готова да направя изявление и да свидетелствам в съда. Въпреки че постигнах справедливост, част от мен се чувстваше малко виновна, но знаех, че съм постъпила правилно.
Скоро след това, Ирина и Георги се изнесоха. Аз се върнах към нормалния си живот, наслаждавайки се на спокойствието в градината си. Новите съседи изглеждаха мили и се надявах да имам добри отношения с тях. Въпреки всичко, научих важен урок – понякога най-доброто решение е малко креативно мислене и подкрепата на добри приятели.
