Обожавам своите родители, които ме отгледаха в пълна хармония. Имах чудесни родители, така че от детството ми останаха само прекрасни и топли спомени. Всеки уикенд прекарвахме заедно: разхождахме се в парка на атракционите, карахме се на мотора на татко, или отивахме на пикник. Родителите много ме обичаха, затова се опитваха да ми осигурят всичко необходимо. Посещавах множество кръжоци – балет, рисуване, бродиране с мъниста… Накратко, всичко беше чудесно, но имах и една мечта – мама да роди братче или сестричка.
На Нова година винаги имах едно и също желание – попълнение в семейството, но то така и не се сбъдна. След завършване на училище исках да кандидатствам в нашето местно медицинско училище, но родителите изведнъж обявиха, че се местим. Това беше истинска изненада за мен, мама каза, че е заради работата на татко – сякаш го повишили и преместили в друг клон. За мен това беше изненада, прекарала съм целия си живот тук, а сега внезапно се местим. На моите въпроси защо се местим, мама отговори, че татко е повишен, а офисът се намира в друг град. Все пак постъпих в медицинското училище, но в друг град. След като завърших, започнах работа като медицинска сестра в спешната помощ.
На едно от повикванията се запознах с момче, което изведнъж загуби съзнание. Откарахме го в болницата, а след изписването, Владимир дойде при мен с цветя. Искаше да благодари на своята спасителка, той работеше като строител, зле закрепил въже и паднал надолу. Каза, че ако не бях аз, той вече нямаше да е тук изобщо.
С времето започнахме връзка, общи посещения на кино, романтични срещи. Мина година и аз го запознах с родителите си, по-късно празнувахме сватба. Владимир не можеше повече да работи като строител заради травмата, но намери добра работа. Работех и аз, така че можехме да си позволим да наемем жилище отделно от родителите.
Роди ни се дете, момиче на име Ангелина. Често я при родителите ми и те се радваха само на това. Един ден получих интересна информация – майката води Ангелинка на ехограф, но не ми каза нищо за това. Когато директно ги попитах за какво е всичко това, те бяха объркани, отговориха, че просто искат да се уверят, че всичко е наред с внучката им. Според мен тази ситуация е много странна, би могло да се обсъди всичко с мен, първо да отидете на педиатър, а не веднага на ехограф. В мен започнаха да се прокрадват съмнения, започнах да подозирам, че аз или родителите ми имаме някакви дефекти.
Така цяла година търсене ме доведе до истината: намерих документа за осиновяване от родителите ми. Бях шокирана, защото го криеха от мен 27 години!
– Надявахме се, че никога няма да разбереш за това.
Била съм само на 10 месеца, когато родителите ми са ме осиновили. Тогава биологичната ми майка имала проблеми със здравето, родителите ми знаели за това и решили да проверят дали с Ангелина всичко е наред. Освен това се оказа, че имам родна сестра, и когато родителите ми научили за това, веднага се преместихме от родния град, за да не се виждам с нея. Искаха да крият от мен цялата истина, дори ме лишиха от общуване със сестра, за която така мечтаех!
Обичам ги, но се чувствам унизена, те просто се сдобиха с мен като с някакъв предмет. Благодарна съм им за всичко, което са направили за мен, но не мога да простя. Най-лошото, което родителите могат да направят за децата си, е да крият истината.
Как да забравя за обидата?
За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!
